ЕХЀ

ЕХЀ1, е-хѐ и (удължено) ехѐе, ехѐее, ехе-хѐ, е-хе-хе-х-ее междум. Разг. 1. Самостоятелно или предхожда обръщение — подвикване, отправено към някого, за да се обърне или за да привлече вниманието му. — Ехе! — говори той — какво се умислихте... Й. Йовков, Разк. I, 58. Ехе, момчета, елате тука, приближете се. // Обикн. удължено. Вик, отправен към някого, който се намира далеч, за да се установи връзка с него. — Е-хее! — обади се някой от височините. — Е-хее! — отговорихме ний на замръкналия заблуден пътник. — Е-хе-хе-хее! — отзова се той отчаяно и ни предизвика да му отговорим със същия възглас. Ал. Константинов, Съч. I, 257.

2. Само самостоятелно — подвикване за изразяване на добро и бодро настроение, на самочувствие и под. — Моля ти се, мъничко да надникна и аз. — Не може!... Ехее! Хоп! Хоп! Хр. Смирненски, Съч. III, 72. Всите [русалии] по гласа негов [на началника] извикват всегласно: "ехее!". К. Шапкарев, Р, 13.

3. За израз на изненада, удивление, възхищение. — Ехе, тая работа далече отишла! — поклати глава докторът. Хр. Смирненски, Съч. III, 141. — А жените се отракаха — ехе! Местни колективи... Сега за 8 март подготвят нещо, тайно. Н. Стефанова, РП, 135. "И само това ли? Ехе, на какви работи още е той способен!" Ал. Константинов, БГ, 15. — Този Черньо е син на [кравата] Петкана. Ехее, какви телци ражда тя... Кр. Григоров, Н, 27. — Офицерин ще станеш ти, офицерин те искам аз — .. — Да туриш едни пагони, да окачиш оназ шапка, ехе-хее! И. Петров, НЛ, 245.

4. За израз на хвалба, самохвалство, самодоволство. — Двама синове ако не мога да разделя, ехеее! Половината на Петка, половината на Ивана... Кому каквото се падне —

на късмет... Г. Караславов, Избр. съч. I, 309. Всички хукнаха към вадичката,.. Наклякаха като скакалци край нея и впериха очи във водата. — Ако търсите риба, ще има да клечите. Вие за това мене питайте. Аз, ехе... — подметна им Тинчо. П. Проданов, С, 124. — Ще те уплаши.. — Кого? Мене ли? Е-хе... Й. Йовков, Б, 69. — Ами чичов Енчо нали оздравя? — Оздравя, като му лях куршум и го проврях през брястова жила... Ако не бях аз — ехеее! Г. Караславов, Избр. съч. II, 134.

5. Самостоятелно или пред обръщенние — за израз на насмешка, ирония. — Ехе, а бе каруца без коне ходи ли? Хр. Смирненски, Съч. III, 208. — Ехее, думам му аз на оня,.., — с такива тънки клечки не можете да оправите вий нашето село,.. Дебели сопи трябва, дебели! Чудомир, Избр. пр, 36. — Ехее, приятелю, само ти и жена ти сте били слепи... Целият квартал знаел, че Киро живее с нея от месеци вече! Г. Райчев, ЗК, 90. — Ехе, голям майстор си бил ти, няма що, майстор разтурко!

ЕХЀ

ЕХЀ2 и (удължено) ехѐе частица. Обикн. придружено с жест на показване — за посочване на нещо; ето. — Кой? Кой пее там? — попитаха отдалечаващата се козарка. — Те... Магдини... Те са тука. Всяко лято дохождат тука. Ехее, оная вила на края е тяхната. Ст. Даскалов, МЧ, 87. Ненов. Где са те? (Радойчо сочи съм пейката.) Е-хе! На пейката. Ив. Кирилов, Ж, 107. — Моето село е-хе, нататък, наблизо през реката — Ракитово му викат. З. Сребров, Избр. разк., 20. // За подчертаване, за усилване на констатацията, че нещо е отдалечено във времето и пространството. — Както навярно сте чували — ехе — някъде далече из Вселената все трябва да съществува друга планета, подобна на нашата. В. Цонев, НВЛ, 14. — Край вече! — вика. — Енд, фине! Някои мои колеги откога, ехе, си оплетоха кошниците, а аз жертва ставам на едно голо приятелство! Не разчитай от днеска на мене! Тович, ГМЗ, 26. — Щатовете за тази година откога, ехе, са готови. Тонич, Ст, 1965, бр. 1005, 3. — Де да имах твоите крила! — Какво щеше да сториш?.. — Ехе! — провикна се ежът. — Откога щях да бъда в Африка. П. Бобев, ГЕ, 36. "Кебапът е опечен! / Мастиката — е-хе, та още откога / опитваме я. К. Христов, ЧБ, 28.

3. За усилване като се подчертава, че нещо е в много висока степен. — Взехме Стара Загора и минахме в полето надолу — ехеее, широко, широко поле! Д. Талев, ПК, 687. — Но аз никога не съм се качвал на магаре. А ти? — Ехе, колко пъти! Елин Пелин, ЯБ, 17.

4. Обикн. пред или след многоточие — за изразяване на съзнателно недоизказване или премълчаване на нещо, което се подразбира. — Ако ний с нея като вас сме се кротко и умилно гледали и сме се лигавили с думи... Ехе! .. Те тези на вас са дадени... П. Тодоров, Събр. пр II, 320-321. — С другата, която беше тука преди тебе, да знаеш само как сме си живели, е-хе... Кр. Велков, СБ, 51. — Думам му [на Тотю] да си държи службата, той — не. Излезе с една гола пенсия, други като него... е-хе... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 357. Ти, байновото, да не си мислиш, че като ходим с осламени гърбове, та трева пасем... Е-хеее! Г. Караславов, СИ, 9.

Списък на думите по буква