ЕХЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕХЀЙ1 и (удължено) ехѐ-ей, ехѐй-й, ехе-хѐй междум. 1. Самостоятелно или пред обръщение — подвикване за привличане вниманието на някого. Събуди се, чак когато поп Антония го раздърпа: — Ехей! Орлите ли ще косят тая ливада? Ставай! Т. Харманджиев, КЕД, 183. Скорецът подвикна от високото: — Ехей, Вълчо, ти си силен, всички се боят от тебе, кажи ми, как зимуваш! П. Бобев, ГЕ, 39. — Е-хей! — наведе се той и надникна. Никой не отвърна. М. Грубешлиева, ПИУ, 292. — Ехей, ще ми скъсаш дрехата! Пусни ме! П. Стъпов, ГОВ, 55. — Ехей, другарке, виждаш ли какъв ми е послушен рейса"! — шибна с пръчка добичето си Исен. Л. Александрова, ИЕЩ, 183.
2. За израз на изненада, удивление, възхищение; ей. То се изправи, загледа се в синкавата далечина, пое въздух с пълни гърди и си каза: — Ехей, колко е хубаво, че пак започваме! Сп. Кралевски, ВО, 143-144. Сега тя е изпаднала, очите ѝ са хлътнале в главата, челото ѝ е набръчкано, косата ѝ е окъсняла и оредяла — сѐ от тегло, от жалби и ядове. А тогава! — Ех-ей, каква беше тя тогава, хубава и прилична мома! Т. Влайков, Съч. II, 13. А дядо Ламби ехидно намигна,.. и звучно се провикна: — Ехе-ей! Видиш ли каква устата била момичката! Със старите хора седнала да се подиграва! И. Петров, НЛ, 48. — Ехе-хей, много пари са това! — И все у нас ще дойдат! Б. Обретенов, С, 148.
3. За израз на самохвалство, закана и под. — Ама тебе май не те бива.. — Мене ли? Хъм. (Поклаща глава, гордо). Е-хей! Й. Йовков, Б, 14. — Чакай, — казва — да видиш, как се пасат говеда по чуждо... Ехей, пале ниедно, човек убивам за тоя имот, та тебе ли сеир ще ти гледам... Кр. Григоров, ОНУ, 37.
ЕХЀЙ2 и (удължено) ехѐ-ей, ехѐй-й, ехе-хѐй частица. За усилване. При подчертаване, че нещо е много значително, голямо или че е в много висока степен, от голям мащаб и под. — Вярно бе, други, без неговите заслуги, направиха ехей — палати, а той... две стаи.., нали съм ходил у тях. Ст. Даскалов, СЛ, 48. Хората станаха ехей — специалисти, а той си остана същият некадърник.