ЕХИДНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХЍДНА¹ ж. Дребен торбест бозайник с тяло, покрито с косми и бодли, и с права остра човка, който снася яйца, и обитава Австралия, Нова Гвинея и др. Echidna aculeata. Премина, без да го [Том] забележи, ехидна — все едно бодливо свинче, но с дълъг рогов клюн. От този клюн висеше червейообразният ѝ език, с който тя облизва мравките и термитите от дупките им. П. Бобев, ОН, 61. На птицечовката прилича ехидната. Тя живее в Австралия. На гърба си вместо косми има рогови игли. Зоол. VII кл, 123. Покритата с бодли дългозурлеста ехидна е бозайник, който снася яйца (чудо на природата!). ЛР, 1971, кн. 5, 17.

ЕХЍДНА² ж. 1. Само мн. Зоол. Род отровни змии, които достигат до 3 м. и обитават Нова Гвинея и Австралия. Psendechis. — Какви са ехидните? — Те са един вид ядовити змии. КТЕМ, 230. Змиете са много видове, именно: аспид (..), ехидна или пепелянка, водница, смок, кротал и др. Т. Шишков, ПХ (превод), 34.

2. Всеки отделен екземпляр от тази змия. — Змия! — изфъфли той. — Още една! И още!.. Едната бе пропълзяла върху пътеката, а другите висяха от скалата пред очите му. Три ехидни с черни гърбове и розови кореми, дълги повече от два метра всяка. П. Бобчев, ОН, 154. Майката обвинява сина си пред проконсула, който заповядва да вържат юношата в един чувал със змии и ехидни наедно. СбНУ, VI, 244.

3. Остар. Отровна змия; усойница, пепелянка. Парис се уплашил и, като че от ехидна ухапан, пребледнял. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 70. Например, смокът,.., не е смъртоносен;.., обаче ехидната, която живее в нашите страни, е много опасна. Е. Васкидович, ПП (превод), 29. "— Къде се скиташ там из небесата / попитала ехидната орела... / .. / Орелът отговорил: "— Аз усещам / в безкрайното си хвъркане една безкрайна радост: / пълзящи гадове не срещам..." Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 302.

4. Поет. Подъл, коварен, зъл човек; змия. Грешни са поборници опълченците само в това: че са доживели да изливат дивата си злоба на тях,.. Такива ехидни се намират днес между нашето общество,.., и си служат с най-ниските средства, да оцапат с клевети най-заслужилите хора на отечеството. НБО, 15-16. Ехидната, дето най-клето покорство без срам благославя с ромейски тамян, / изтръпва от ужас. В. Марковски, ПЗ, 229.

— Гр. Yχιδνα 'пепелянка, змия'.