ЕХИДНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХЍДНИЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Книж. Държа се ехидно, язвително, отправям ехидни, злобни, злъчни думи, забележки към някого; ехидствам. Оглупя и в държанието си,.. в редакцията я взеха на подбив дори невзрачните мъже, които друг път не биха спали от радост, че разсеяно ги е поздравила. Жените ехидничеха — намери си майстора малката. И. Велчев, КЕЛ I, 61.— Защо трябва да злорадстваш и да ехидничиш, когато на другите им се случват неприятни неща?