ЕХИДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХЍДНО. Нареч. от ехиден; злобно, злорадо, язвително, жлъчно. Усмихваше се ехидно,.., усмивката му беше като ухапване от куче. З. Сребров, Избр. разк., 142. Тя помълча, погледна крадешком Ралчо и ехидно поде: — Чух, че сега пък за къщата ще ви съдят! Ралчо трепна и се извърна зло към нея. Ст. Даскалов, СЛ, 131. — Нима имате дървеници! Този път не се въздържах и ехидно ѝ отвърнах в същия стил: — Да, с хиляди и милиони! Тарас, СГ, 79. — А, ти ли си? — за миг повдигна глава Стоичков.. — Отдавна не сме се виждали — ехидно казах аз, — та вече си забравил как изглеждам! А. Наковски, БС, 8.