ЕХИДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХЍДНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на ехиден; злобност, язвителност, жлъчност. Тя го гледаше внимателно.. Оная усмивка пак се появи на устните Ј и тоя път в нея личеше не само подигравка, но и някаква ехидност, която го разгневи.

Ем. Станев, ТЦ, 66. Светлината на огънчето [от цигарата] показа птиче личице, набола бяла брадичка и ехидност в изражението. Ч. Шинов, БС, 10. Никога Василев не можа да установи, дали има задоволство или ехидност в гласа ѝ. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 51. Фон Енсиан не пропусна да ѝ каже и той мнението си по нашите избори, но все със същата ехидност за г. Стамболова, и с особена любезност за наследниците му. С, 1894, бр. 1497, 2.