ЀХО

ЀХО1, мн. няма, ср. 1. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда — стена, планина и под. и връщането ѝ до мястото, където е произведен звукът. Всеки е слушал повторение на звука, когато извика срещу достатъчно отдалечена стена или скала, планина и други прегради, от които се отразяват звуковите вълни. Отразеният звук в този случай се нарича ехо. Физ. Х кл, 1965, 93. Преградата, която отразява звука, трябва да се намира най-малко на 17 м разстояние. В такъв случай ние чуваме отделно отразения звук и го наричаме ехо. Физ. Х кл, 1958, 36. — Дау! — ревна единият топ и мнозина трепнаха, подскочиха цели.. — Дау! — гръмна и другият топ.. Аааа! — отвърна и повтори ехото в планината. Д. Талев, И, 531. Далечно ехо на войнишко ура. Музиката на полка свири Добруджанския химн. А. Каралийчев, ПГ, 161. Ехото подело гласа му, понесло го над върхове и пътеки и повторило. П. Йорданова, СЕ, 13. Разделете се на две групи и пейте откъса така, че да се получи ефект на ехо. Пеене VII кл, 1982. Ревът звучеше глухо,.. Ехото го поде, повтори го и го потрети из съседните долове. Ем. Станев, ПГВ, 112.

2. Техн. Акустично или електромагнитно отражение от някаква преграда, зарегистрирано от приемник или наблюдател. Явлението ехо предизвиква изкривяване, както при телеграфирането, така и при телефонирането. Х. Шинев, А, 172. Установен на кораба локатор изпраща във водата кратки ултразвукови сигнали и лови тяхното ехо. К, 1963, кн. 7, 43. Всеки пласт отразява с определен звук. Уредът на кораба превежда ехото в картина на пластовете. К, 1970, кн. 4, 47.

3. Прен. Отражение, влияние, което някакво събитие или някакъв факт оказва на нещо; отзвук, отглас. Ние си имахме тогава своите грижи и тая случка има слабо ехо отсам границата. Й. Йовков, Разк. III, 140. Думите бяха премислени, красиви; те бяха ехото на един цял живот. Ст. Дичев, ЗС I, 550. Всред тази пълна отчужденост от света до нея [Ирина] долиташе само ехото от големите събития, които разтърсваха страната. Д. Димов, Т, 654. Обр. Със своите сравнително умерени възгледи Нелидов бе едно закъсняло ехо от времето на Александра II. С. Радев, ССБ II, 399.

— От гр. [χώ.

ЀХО

ЀХО2 обикн. удължено ѐхо-о-о, ѐ-е-хо-о-о, междум. 1. Вик, с който туристите изразяват приповдигнато, бодро настроение; ео. "Ехооо!" — викаха младите момчета. Планината подемаше виковете им. Й. Радичков, СР, 41.

2. Този вик като сигнал, с който туристите установяват връзка помежду си от разстояние; ео.

Списък на думите по буква