ЕХО —Речник на българския език — алтернативна версия
ЀХО1, мн. няма, ср. 1. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда — стена, планина и под. и връщането ѝ до мястото, където е произведен звукът. Всеки е слушал повторение на звука, когато извика срещу достатъчно отдалечена стена или скала, планина и други прегради, от които се отразяват звуковите вълни. Отразеният звук в този случай се нарича ехо. Физ. Х кл, 1965, 93. Преградата, която отразява звука, трябва да се намира най-малко на 17 м разстояние. В такъв случай ние чуваме отделно отразения звук и го наричаме ехо. Физ. Х кл, 1958, 36. — Дау! — ревна единият топ и мнозина трепнаха, подскочиха цели.. — Дау! — гръмна и другият топ.. Аааа! — отвърна и повтори ехото в планината. Д. Талев, И, 531. Далечно ехо на войнишко ура. Музиката на полка свири Добруджанския химн. А. Каралийчев, ПГ, 161. Ехото подело гласа му, понесло го над върхове и пътеки и повторило. П. Йорданова, СЕ, 13. Разделете се на две групи и пейте откъса така, че да се получи ефект на ехо. Пеене VII кл, 1982. Ревът звучеше глухо,.. Ехото го поде, повтори го и го потрети из съседните долове. Ем. Станев, ПГВ, 112.
2. Техн. Акустично или електромагнитно отражение от някаква преграда, зарегистрирано от приемник или наблюдател. Явлението ехо предизвиква изкривяване, както при телеграфирането, така и при телефонирането. Х. Шинев, А, 172. Установен на кораба локатор изпраща във водата кратки ултразвукови сигнали и лови тяхното ехо. К, 1963, кн. 7, 43. Всеки пласт отразява с определен звук. Уредът на кораба превежда ехото в картина на пластовете. К, 1970, кн. 4, 47.
3. Прен. Отражение, влияние, което някакво събитие или някакъв факт оказва на нещо; отзвук, отглас. Ние си имахме тогава своите грижи и тая случка има слабо ехо отсам границата. Й. Йовков, Разк. III, 140. Думите бяха премислени, красиви; те бяха ехото на един цял живот. Ст. Дичев, ЗС I, 550. Всред тази пълна отчужденост от света до нея [Ирина] долиташе само ехото от големите събития, които разтърсваха страната. Д. Димов, Т, 654. ● Обр. Със своите сравнително умерени възгледи Нелидов бе едно закъсняло ехо от времето на Александра II. С. Радев, ССБ II, 399.
— От гр. [χώ.
ЀХО2 обикн. удължено ѐхо-о-о, ѐ-е-хо-о-о, междум. 1. Вик, с който туристите изразяват приповдигнато, бодро настроение; ео. "Ехооо!" — викаха младите момчета. Планината подемаше виковете им. Й. Радичков, СР, 41.
2. Този вик като сигнал, с който туристите установяват връзка помежду си от разстояние; ео.