ЕХТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХТЀЖ м. Продължителен, силен и тъп звук, шум, обикновено придружен с ехо; ехтене, екот, кънтеж, кънтене. Мълчат сега тия канари, треперали от ехтежите на битките. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 102. Заглъхнаха и последните ехтежи на оръдията около далечния Севастопол. Д. Талев,

ЖС, 190. Сред ехтежа на музиката,.., сред блясъка на огледалата и тоалетите, Христина сякаш се носеше на някакъв златен облак. Ем. Станев, ИК I и II, 226. От клоните на салкъмите в черковния двор екват мощните въздишки на камбана,.. От времето на Иван Александър околният простор не познава този меден ехтеж. К. Странджев, ЖБ, 68. Ванчо предпазливо удари един клавиш.. Проеча горно фа, още по-нежно и кадифено, още по-неправдоподобно след ехтежа на бомбите. Бл. Димитрова, ПКС, 275. Зад прозореца нощта мълчеше, лишена от човешки звуци, но изпълнена с неспокойния ехтеж на морето. Ем. Манов, БГ, 241.