ЕХТЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХТЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Ехтене. Далечно пение, тихо и нежно, достигна до слуха ѝ. Хорът приближаваше, леко ехтение, подобно въздишка, отекна в пустата сграда. Ст. Загорчинов, ЛСС, 63. Ехтението на тъпаните, зурлите, цигулките и песните в града,.., не бяха от естество да ни веселят. З. Стоянов, ЗБВ I, 187. Гората и нейната шума бяха място за отзив на моите ехтения, на моите плачове! НБ, 1876, бр. 48, 189.