ЕЧЕМИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЧЕМЍК1, мн. ‑ци, м. 1. Само ед. Житно растение с многоредни класове със зърна, обвити в осил, рядко голи, което се използва за фураж, храна, при производство на бира и др. Hordeum. Той свари жена си на работа. Тя бе развързала няколко снопи ечемик и бе сложила класовете им едни срещу други върху чергата. К. Петканов, СВ, 110-111. Нашият климат създава особено добри условия за зимниците: пшеница, ръж, ечемик. Пр, 1952, кн. 5, 53. Едни растения, например пшеницата, ръжта, овесът, ечемикът се засяват обикновено с междуредия. Бтн V и VI кл (превод), 27. Работливите селяни използваха и празниците, за да ожънат навреме узрелия ечемик. Д. Ангелов, ЖС, 33. "Ечемикът трябва да е до колене сега — и коситба наближава..." Ив. Вазов, Съч. VII, 99. За да се роди жито, царевица, ечемик или друго зърно, необходима е земя. Ст, 1964, бр. 936, 3.
2. Само ед. Плодът, зърната на това растение. Тя се беше упътила към обора с едно кринче ечемик под мишница. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 143. Подир няколко минути геранчани докараха десет коли със зелено сено от ливадите и воденичарите донесоха пет чувала ечемик от воденицата. Ц. Гинчев, ГК, 149. А помощникът му, като не намерил в бързината друго място, където да спаси скъпата си душа, хвърли се и като крът, в миг се заровил в ечемика, изсипан на голям куп в един ъгъл в склада. Д. Калфов, ПЮН, 85. Каруцарите,.., разпрегнаха конете,.., насипаха им по половин крина ечемик и седнаха на една маса в кръчмата. Г. Караславов, ОХ III, 431.
3. Земна площ, нива, засята с това растение. — Улових го, че пасе коня си в нивите. В ечемика на Татар Христа го улових, до лозята. Й. Йовков, ВАХ, 201. Колата пак тръгна между зелените ечемици. Ив. Вазов, Съч. VI, 186.
— Друга (диал.) форма: чмѝк, ечумѝк, ячмѝк.