ЕЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЧЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от еча; ечение. Често му [на Янко] се струваше, че наред с еченето на водите чува човешки гласове. Ем. Коралов, ДП, 87. Вред, по улиците, в самите храмове, раздавало се еченето на чука. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 316. Музикантите свиреха сватбарска ръченица под тържественото ечене на църковната камбана. Д. Вълев, З, 126.