ЕЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Ечене. Сега се движа сред другите хора, мълчалива, и нося в сърцето си като в раковина ечението на онзи изчезнал, само нам принадлежащ, език на групата. Бл. Димитрова, Лав., 302. Въздухът кънтеше, трептеше, стопляше се и побеляваше от едно ечение, което гонеше и разкъсваше ниско падналата оловна мрачина. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 19.