ЕЧМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЧМЀН м. Диал. Ечемик1; ечмик1. — Яно... Яно — шепнеше дядо Груйчо и тичаше из ечмените... БР, 1931, кн. 8, 308. Ечмените са се вече жлътнали. Нивата, която е засята три дни по-рано, ще превари другите с три дни. А. Каралийчев, С, 26. Че там жетварка бясна хала / просо, пшеница, ръж, ечмени / .. / и цвят-надежди е пожнала... П. К. Яворов, Съч. I, 47.
ЕЧМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Ечемичен. Но хората, към които са отправени тези предупредителни слова, не сещат опасността. Те са заети с ечмената жътва. Ц. Лачева, СА, 68. С вързани очи по миризмата то [момчето] отличавало ечмената нива от овесената. Д. Вълев, Ж, 32. Васил дърдори, уверява... / Навсякъде се вре Васил. / Лепи се той като кощрява, / боде като ечмен осил. Цв. Ангелов, НП, 82. Вечеряли [младите], полегнали, / върли псета нахранили, / прелезите заградили, / със две сламки ечмени. Нар. пес., СбВСтТ, 1018. Мата се задави в суха горчилка като на летен харман с вдигнат ечмян прахоляк. Д. Вълев, З, 73.
— Други форми: ечемѐн, ечмя̀н, ечемя̀н.