ЕШКИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕШКЍН м. Диал. Начин на ходене, обикновено за кон; ход, вървеж. Дърт кон на нов ешкин не са учи. СбНУ ХХХVIII, 181. Секи пари има, конче да си купи, / ала ербап нема, кой да го възседне, / кой да го възседне, — .., / .. — ешкин да му види. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 129. ^● Обр. Дядо Дичо се позамисли,.., па рече: — Знаеш ли що, снахо? .. Па и ние, слава богу, у къщи сме всички сговорни, па може и она да се поведе по другите, па да си хване ешкино, да привикне, па ха? М. Георгиев, Избр. разк., 59.

— Тур. eskin 'конски ход — тръс'.