Н —Речник на българския език — алтернативна версия

Н, мн. няма, ср. 1. Четиринадесетата буква в съвременната българска азбука, означаваща съгласния звук н (самостоятелно изговаряно "нъ"), която в старобългарската азбука е наричана Nашь "наш". Главно н. Малко н. Печатно н. Ръкописно н. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна "не", "нъ" или "ен". БНБ [бе-не-бе]. ДНК [де-ен-ка].

2. Фон. Сонорен, назален, предноезичен съгласен звук. Той например изговаряше винаги щ-то като "шч".., смекчаваше н-то при "кон". М. Грубешлиева, ПП, 205. Меко н. Твърдо н.