НАБАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБА̀ВЯМ, -яш, несв.; наба̀вя, -иш,

мин. св. -их, св., прех. Задоволявам нуждата на някого от някакви предмети, материали и под., които вземам от някъде; доставям, снабдявам. — А за четата? — попита Петър. — Докъде стигнахте? Оръжие набавяте ли там? Ст. Дичев, ЗС I, 393. Дърва и сено Иван Ефрейторов си набавяше от острова, беше свикнал с него. Й. Радичков, ГП, 55. — Другарите му десет дена не бяха слагали в уста нищо друго освен хляб и сирене,.. Преди няколко дни той им беше обещал да им набави топла храна. Д. Спространов, С, 30. — Ето Ния, жена ми, дава бащината си къща за училище. Празна е тя сега,.., ще я постегнем, ще набавим чинове. Д. Талев, ПК, 236. набавям се, набавя се страд. По-мъчно натъкмиха декорациите, защото трябваше с малко разноски да се набави всичkо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. Парите, както знаеше той, можеха да се набавят чрез данъци и чрез заеми от чужбина. Ст. Дичев, ЗС I, 19. набавям си, набавя си възвр. Набавихме си въглища за зимата.