НАБАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБА̀ДАМ, -аш, несв. (диал.); набода̀, ‑ѐш, мин. св. набо̀дох, прич. мин. св. деят. набо̀л, св., прех. Набождам; набаждам. Лице [момите] измивали, коси зарешвали, /.., / плантики връзвали, игли набадали, / игли набадали, цвете възвивали. Нар. пес., СбВСтТ, 512. набадам се, набода се страд. и възвр.