НАБАТКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБА̀ТКВАМ, -аш, несв.; наба̀ткам, ‑аш, св., прех. Диал. Говоря малко, недобре нещо, с усилие да го кажа правилно. Да побързам да кажа за спокойствие на читателя, че г-н Туркулов набаткваше влашки. Ив. Вазов, НР, 30. Отче наш — още иди-доди, ала от другите [молитви] едва по някоя дума набатква. Т. Влайков, Пр I, 90. набатквам се, набаткам се страд.