НАБЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЀДА ж. Остар. Несправедливо обвинение, клевета, набеждаване. Председателят ѝ зададе трети път въпроса: може ли да представи неопровержими доказателства, с които да подкрепи набедата против разсилния? Ив. Вазов, Съч. IХ, 94. Издателят и редакторът на Библиотека "Свети Климент" бидоха арестувани по набеда, като участници в убийството на министра Хр. Белчев. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135. Особено мъчно и тежко понасяше той неговите чести набеди. Т. Влайков, Съч. II, 117.