НАБЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЀДНИК, мн. -ци, м. Остар. Клеветник, набеждач. А когато онбашията по повод на това му съобщи, че е подушил "комити" и в тоя град,.., той се разлюти, заповяда тозчас да се свикат всичките първенци, да доведат под стража сеятеля на прокламациите и да затворят набедника. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71.