НАБЕДРЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЀДРЕНИК¹, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. Църк. Част от облеклото на свещеник с четириъгълна форма, която се носи отстрани на дясното бедро.

НАБЀДРЕНИК², мн. -ци, след числ. ‑ка, м. Облекло, превръзка, покриваща тялото от корема до бедрата, носена от мъже от ди‑

ви племена, обикн. от черната и от червената раса. Негърчето взе хапчето,.., помириса го и го скри в джобчето на туземския си набедреник. Гр. Угаров, ПСЗ, 38. В един миг на сцената изскочиха шест танцьорки. Роклите им бяха къси като индиански набедреници. Л. Стефанова, ВМД, 68.