НАБЀЖДАМ

НАБЀЖДАМ, -аш, несв. (диал.); набедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Набеждавам, набедявам. — Той ме набеждаше, че съм лъгал. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 134. Сърцето на баба се беше размекнало и тя си мислеше, че този набожен човек не е толкова лош, както го набеждат хората. К. Калчев, ПИЖ, 83. набеждам се, набедя се страд.

Списък на думите по буква