НАБЕЖДАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЕЖДА̀Ч м. Рядко. Човек, който набеждава, злепоставя някого, несправедливо обвинява, клевети някого; клеветник. Онзи набеждач е съобщил за разговора, за да се представи за техен верен човек.