НАБЕЛИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЕЛЍСВАМ, -аш, несв.; набелѝсам,
-аш и набелѝша, -еш, мин. св. набелѝсах, св., прех. Диал. Набелвам1, набелосвам. набелисвам се, набелисам се и набелиша се страд. и възвр. Пред нея стоеше Женда. Баба Ана не можа да я познае: набелисала се и се начервила, изписала вежди като кадъна. Й. Йовков, СЛ, 108-109.