НАБЕЛОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЕЛО̀СВАМ, -аш, несв.; набело̀сам, -аш, св., прех. 1. Намазвам с белило или пудра (обикн. лицето си); набелвам1, набелям1. Тя набелоса лицето си.
2. Боядисвам нещо в бяло. Купи за петдесет пари вар, угаси я в един чиреп, набелоса цялата къща — и отвънка, и отвътре. М. Георгиев, Избр. разк., 229. набелосвам се, набелосам се I. Страд. от набелосвам. II. Възвр. от набелосвам в 1 знач. Тя се набелоса, начервоса и излезе на разходка.