НАБЕСНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЕСНУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); набеснѐя се, -ѐеш се, мин. св. ‑я̀х се, прич. мин. св. деят. набесня̀л се, ‑а се, -о се, мн. набеснѐли се, св., непрех. Набеснявам се, набесувам се.