НАБИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЍВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набивам¹ и от набивам се.

НАБЍВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набивам² и от набивам се. Ноктите му, след набиването на клечките, бяха почнали, изглежда, да берат, но чудно, не го боляха. М. Грубешлиева, ПИУ, 281. Кръв, разпятия, набиване на кол, изгаряне живи хора — това са темите на тия юнашки песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 33. През зимата дивата свиня най-много страда от набиване на копитата на предните крака. П. Петков, СП, 42.