НАБИВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБИВА̀Ч м. Спец. 1. Част от селскостопанска машина (сноповръзвачка, сламосъбирач, жетварка), чрез която се уплътняват, набиват снопите. Сламосъбирачът се състои от две странични стени, подвижно дъно, подвижна задна стена и набивачи за сламата и плявата. Осн. сел. стоп. VIII кл, 69. Елеваторните платна [на сноповръзвачката] представляват две платна — горно и долно, като работните им части се движат нагоре, поемат подадените им от транспортното платно стъбла и ги изнасят на връзвателната платформа, където попадат под обсега на набивачите за оформяване на бъдещия сноп. М. Дуковски и др., СМ, 252. Всеки отделен набивач [в жетварката] представлява двураменен лост с рамена и с подпорна точка, която лежи на вала на набивачите върху черупков лагер. М. Дуковски и др., СМ, 256.

2. Печат. Малък уред за забиване на пирони в дупките на клишетата в цинкографията.

3. Дървен чук накрая с желязна облицовка със зъкривено чело, служещ за набиване обикн. на обръчи на бъчви; набивачка.