НАБЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до набиване, уплътняване; набивачен. Прилага се [пневматично задвижване] най-често при ръчни уреди, като перфоратори за скали, въздушни пистолети за нитоване, набивни чукове. Д. Христов, СПМ, 27.