НАБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЍРАМ1, -аш, несв.; набера̀, -ѐш, мин. св. набра̀х, прич. мин. страд. набра̀н и (диал.) набра̀т, св., прех. 1. Бера определено количество от нещо (цветя, треви, плодове и под.). Скитах из полето и набрах пъстра китка полски цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 59. — Помни да искаш да ти наберат и няколко шепи зелена бакла. Ц. Гинчев, ГК, 52. Калитко бе успял да издири дива череша и набра два пълни джоба с плод. Ив. Хаджимарчев, ОК, 320. Наряза на късчета тлъстото рехаво месо и го тури да ври в тенджерата; набра домати, магданоз и лук от градината. Ем. Станев, ИК I и II, 171. Кръстевица и Тоньо отиваха призори на нивата, набираха тютюна и го донасяха. Г. Караславов, ОХ II, 416.
2. Вземам, доставям определено количество отделни предмети или части от нещо от различни места и ги слагам на едно място; събирам. Набрахме още дърва, накладохме им още два огъня големи -.. и пак се прибрахме и свихме при конете. Н. Попфилипов, РЛ, 37. Ние си набирахме камъни от Дунава. По крайбрежието имаше хубави камъни, изгладени от водата и чисти като едри бонбони. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 71. — Че кога идем в гората, никой не може да набере и накити като моите дърва. Т. Влайков, Съч. II, 124.
3. Получавам, придобивам нещо, като то постепенно се увеличава, нараства. Новата земя бе накрая на землището. Наблизо минаваше суха река, която набираше вода само през дъждовете. И. Петров, МВ, 137. И при такава храна за чудене е, как ли живееше и се крепеше тя и как ли набираше мляко и дете да подая! Т. Влайков, Съч. II, 106. Така езерото е било използувано за индустриални цели, като в застоя на работата то е било преграждано, за да набере повече води — толкова необходими за рудосъбирателния процес. П. Делирадев, В, 113. // Доставям си, събирам нещо обикн. от различни места и постепенно. Кукушките богаташи не са били отзивчиви към материалните нужди на читалището и то е трябвало да набира средства за купуване на книги и вестници от членски вноски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 12. Той мислеше да отиде през пролетта по-далеко в набезите си и като изпревари другите орди, да набере по-голяма плячка и повече роби. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 49. — Знаете ли? ‑ .. — днес писах на жена си, че тая вечер ще бъда на бал. И нарочно за нея ида — да набера материал за едно интересно писмо, което ще ѝ причини много удоволствие. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 55. // За пчела — събирам, изсмуквам нектар. Ако би всяка муха мед брала, бръмбара би набрал най-много. П. Р. Славейков, БП I, 6.
4. Привличам, призовавам много хора да се явят на едно място за някаква цел, акция и под. Той държал още по-ревностни проповеди против брака и набрал много привърженици. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 193. Тръсте‑
никлиоглу трябвало да набере войска от Русенско и да я хвърли в помощ на Никопол. В. Мутафчиева, КВ, 212. След арестите и след блокадата на селото организацията съвсем заглъхна. Манол се разшета, съживи я,.. и набра нови членове. Г. Караславов, Избр. съч. V, 186. С голяма предпазливост и ловкост той набираше свои съмишленици и сред преданите на Организацията тукашни люде, сред колебливите, сред лековерните и най-вече по ония села, които имаха гурбетчии в Сърбия. Д. Талев, ГЧ, 119.
5. Прен. В съчет. със същ. сила, смелост, опит и под. — придобивам, натрупвам все повече от това, което означава съществителното; бера. Войската бързо нарастваше... Тя набираше сили и се приготвяше да влезе в бой с татарите. Д. Линков, ЗЗБ, 49. Градът отпразнува годежа по свой начин, по-шумно и по-весело от всеки друг годеж и си отдъхна, за да набере сили за сватбата. И. Петров, ОЗ, 96. Нали тя [Ния], все пак, не беше както всички други жени — раждаше след толкова много време от женитбата си.. струваше ѝ се, през целия си живот бе набирала смелост в сърцето си тъкмо за тоя час. Д. Талев, ПК, 781. — Колко малко съм те познавал, нито съм ти имал доверие да те пусна сам, за да се калиш в живота, да набереш опит за цялата си по-нататъшна кариера — продължаваше да го съди старият Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 242.
6. Прен. Разг. В съчет със същ., които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, яд, срам, студ и под.). Изпитвам, обхваща ме обикн. все по-силно чувството, усещането, което се изразява от съществителното. — Колко страхове съм набрала днес! Мъжете се карат, карат. Й. Йовков, Б, 66. Във файтона, когато най-после тръгнали с Тамара, бабата сърдито мълчала и набирала гняв към нея. П. Славински, МСК, 13. Само един .. българин-емигрант по влашките хъшовски кръчми, би могъл тъй дълбоко да милее за безславно загиналия си въстаник — брат! И да набере толкова мъстителна злъч в гърдите си! А. Страшимиров, УШ, 37. Зографа седна до зиданата печка, опипа топлите ѝ стени и блажено се усмихна. — Ама, че е хубаво да си на топло — погледна той весело децата. — Да знаете какъв студ набрах от Лом до тука. В. Геновска, СГ, 50.
7. В съчет. със същ. височина, скорост и под. Увеличавам все повече това, което е изразено от съществителното. Влакът бавно се измъкна от гарата, като набираше скорост и все по-бързо тактуваше с колелата си. Ем. Манов, ДСР, 95. Сега моторчето работеше с пълни обороти, лодката веднага набра скорост. П. Вежинов, ДБ, 51. По северозападните покрайнини [на България] напираха франки, печелеха битки, набираха преднина. А. Гуляшки, ЗВ, 48-49. Скоро самолетът набра височина и аз залепих нос до кръглото прозорче. П. Вежинов, ДМ, 83. Минаваме покрай дърво, чиято корона е засенчила няколко декара поляна. Мъча се да набера разстояние и да хвана дървото в рамката на обектива, но няма откъде. Ал. Гетман, ВС, 291.
8. Печат. Нареждам печатарски знаци по даден текст. Той ги учеше как да набират букви, как да гласят набора и как да се справят с малката печатарска машина. Г. Караславов, ОХ III, 356. Пред касата с букви стоеше Кондарев в синя престилка. Отстрани Кольо Рачиков го наблюдаваше как набира. Ем. Станев, ИК III, 144. // Подготвям текст за печат чрез подреждане на такива знаци. — Макар че не бях работил словослагателство цели 20 години, щом застанах пред касите и взех компаса,.. пръстите ми заиграха. Съвършено свободно и бързо набрах цялото писмо. А. Каралийчев, НЧ, 123-124. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал, често в момента съчинените си сатирични работи. Г. Белев, КР, 28. Набраха книгата за няколко дни.
9. Въртя шайбата на телефон по реда на цифрите, за да се позвъни на искания телефонен номер. Отбивам се в едно още отворено кафене и влизам в телефонната кабина. Набирам номера и миг по-късно чувам гласа на артистката. Б. Байнов, ГН, 162. Щом остана сам, той дръпна телефона към себе си и бързо набра прекия номер на Стоимен. А. Наковски, МПП, 144. набирам се, набера се страд. И след изпичането [на агнето] работата не е свършена. Трябва да се наберат повечко зелени вейчици, да се сложи върху тях и да се затрупа с лопуш или с каква да е там зеленина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. Излишно било да се набират нови бойци от Румелия — те щели да се разбягат, като подложат населението на грабеж. В. Мутафчиева, КВ, 182. Грабнах написаните листове и припнах към печатницата. Дадох ги веднага да се набират. Ал. Спасов, С, 72. Ще се създават електронни телефонни централи и ще се поставят електронни телефони,.. Номерът няма да се набира с помощта на циферблат, а ще се съставя една клавиатура. ВН, 1960, бр. 2707, 4. набира се, набере се безл. от набирам в 3 знач. Набрало се е много вода. набирам си, набера си възвр. от набирам в 1 и 2 знач.
НАБЍРАМ СЕ несв.; набера̀ се св., непрех. 1. Събирам се, струпвам се обикн. все по-много, в по-голямо количество на едно място. През тези сушави септемврийски дни бяха заглъхнали и водениците — нощем улеите и язовете бяха заприщени, за да се
набере достатъчно вода, та кречеталата на разсъмване да заиграят върху мелничните камъни. Г. Караславов, ОХ IV, 502. Той забележи учуден, че на това място се беше набрала значителна грамада камъни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 98. Артилерийската гъстота бе необикновена. Набраха се към сто до сто и петдесет дула на един километър. П. Вежинов, ЗЧР, 209. Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Елин Пелин, Съч. I, 200-201. За второто Българско царство сега се е набрал доста много исторически материал. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11.12, 222. // Рядко. Наброявам, събирам се, оказвам се в някакво количество или много. Езерата ѝ, които се набират около петдесетина, са разпръснати най-много по северна и източната част на планината и на отделни групи. Ив. Вазов, Съч. ХV, 58. Ний сега имаме 53 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Ал. Константинов, Съч. I, 215.
2. За хора — събирам се, появявам се, обикн. постепенно на едно място. Къде средата на юлий в манастира се набра доста голяма дружина гости. Ив. Вазов, Съч. ХV, 86. Общият сбор беше и радостен и утешителен: набираха се седемдесет и три хиляди бойци, цифра, която замая главите на цялото Оборище. Л. Стоянов, Б, 77. Площадът пред общината почерняваше от мъже, жени и деца; мъжете се спираха близо около радиото, пък жените се набираха по изхода на улиците, готови да се върнат всеки миг по къщите си. Ил. Волен, МДС, 133. А хубаво се приказва на воденица. Набират се много мливари от разни села, насипват в кошовете, па насядат отвън на тревата, около воденичаря, пушат и разказват по всякакви въпроси. Н. Попфилипов, РЛ, 4.
3. За душевни качества (сила, смелост, енергия и под.) — появявам се, натрупвам се, увеличавам се обикн. постепенно все повече. Чудни сили се набират в гърдите му. Д. Немиров, Д, 86. Свидетел съм на големия преход. Чувствувам в душата ми да се набират тайнствени сили, които ме свързват с непрекъснатия ток на живота. З. Сребров, Избр. разк., 168. — Жена без работа, по цели дни сама .. ти, залисан с работа, не обръщаш на нея никакво внимание, а в това време в душата ѝ се набира, набира енергия, която избухва в даден момент. Ст. Л. Костов, М, 102.
4. Разг. За неприятни чувства и усещания — увеличавам се, ставам все по-силен, обикн. постепенно. Просията, по която обикаляха от началото на месеца, го накара да изживее наведнъж всичкия оня срам, що се набираше в душата му през последните години. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Ех, хубаво беше! Сякаш ядове, що от години са се набирали в душата ми, паднаха и ми олекна — отново като че се родих! П. Тодоров, Избр. пр II, 309. Тя я гледаше скосена и не знаеше какво да ѝ продума. Но съобразяваше бързо и напрегнато — за какво ще да е този плач, кога и от какво се е набрала такава горчилка в сърцето ѝ, че да избухне така ненадейно? Г. Караславов, ОХ IV, 21. Когато му се набере много мъка в душата от големите успехи и печалби на своя омразен съперник,.., Прангата стане, яхне коня си, па иде в града при Карацонева да му изкаже своите жалби и жалбите на селото. Т. Влайков, Съч. III, 207.
◊ Набира ми се / набере ми се <на (в) душата>. Разг. Струпват ми се много неприятни изживявания, мъка, притеснения, тревоги. Жадуваше блеене, звънци и лай. — Тежи ми, Мите .. Самотия съм — набира ми се на душата, пък не съм свикнал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 87. И никой не се е сетил да я пожали, не се е помръднал да ѝ помогне,.. А тя, сиромашката, търпяла е и се е мъчила, и в душата ѝ се е набирало, набирало и на̀ — не изтрая, избухна. Г. Караславов, ОХ IV, 21. Набирам / набера скорост. Разг. Засилвам се, разраствам се по степен, сила. Скандалът набира скорост и е на път да затъмни куку аферата с АЕЦ "Козлодуй". ДТ, 1998, бр. 37, 1. Набрала ми се е (набра ми се) душата. Разг. Много съм угрижен, притеснен. Юрталана се надяваше, че още днес ще уредят всичко. Тя ще си иде с цяло богатство, пък и той ще си отдъхне след такова страшно напрежение,.. Набра му се душата, като вързан стои до този прозорец и чака кога ще хлопне вратата. Г. Караславов, С, 230-231.
НАБЍРАМ3, -аш, несв.; набера̀, -еш, мин. св. набра̀х, св., прех. Правя плат на леки, малки гънки. Набери повече полата, ще изглежда по-добре. // Правя, събирам нещо на леки гънки; набръчквам. Срещне ли женско,.., а он [Тошо] намръщи чело, набере ония вежди, па набърчи лице като... като солдашки чизми. М. Георгиев, Избр. разк., 127. [Майката] слезе -.. — с дълъг, двуредов и жълтеникав ланец на ръце, окачи го на шията му,.., поизви го красиво на гърдите и набра свободния му край в джобчето на блузката. Ил. Волен, МДС, 60. набирам се, набера се страд.
НАБЍРАМ СЕ несв.; набера̀ се св., непрех. За плат, кожа и под. — ставам на леки, малки гънки; нагъвам се. Изведнъж салонът занемя — познато скърцане над сцената се
чу, единият край на завесата мръдна и се набра. Но сцената не се откри. Г. Караславов, СИ, 54.