НАБИРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБИРА̀Ч м. 1. Човек, който набира (в 4 знач.), събира хора с някаква цел. А с какъв ужас българите посрещали набирачите на момчета за Еничарския корпус се вижда от един доклад на католическия епископ Марино Баци, който посетил България през 1610-1611 г. ТВ I, 140. Набирачите на контрареволюционери в Майами се оплакват, че потокът на "доброволци" се е прекратил и те са принудени да спрат своята работа. ВН, 1961, бр. 3005, 3.

2. Печат. Словослагател.