НАБЍТИЧЪК

НАБЍТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от набит. Софка бе доста по-млада от Лора и се различаваше от нея както външно, така и душевно: невисока, набитичка, с кръгло, широчко лице, винаги засмяна. М. Кремен, РЯ, 348. — Видя ли, видя ли? — политва към велосипеда си Альоша, взел инерция от набитичката длан на мама Лена. Тарас, ТМТС, 6.

Списък на думите по буква