НАБЛАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЛАЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; наблажа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Разг. Правя нещо да стане блажно; облажавам1. Теодосий спря да яде и запита: — Брате, защо така? Госта нареди, а сам ти, виждам, няма с какво да наблажиш залъците си. Ст. Загорчинов, ДП, 202. // Изцапвам нещо с мазнина; облажавам1. Наблажих си полата.
2. Прех. Диал. Давам някому блажна храна, блажа1 някого; облажавам1.
3. Непрех. Диал. Прояждам блажно, блажа през пости.
НАБЛАЖА̀ВАМ СЕ несв.; наблажа̀ се св., непрех. 1. Разг. Изцапвам се с мазнина; облажавам се.
2. Диал. Наблажавам1 (в 3 знач.).
3. Прен. Диал. Възползувам се, вземам от някакви блага; облажавам се.