НАБЛИЗИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЛЍЗИЧКО нареч. Разг. Съвсем близо, наблизо; близичко. — Къде е? — попита тя отмаляла, с пресипнал глас. — Ей туканка, наблизичко — подвикна угодливо Чунчулчето и посочи зад станцията. Г. Караславов, ОХ I, 449. После се уми и поналиска и сама, па седна там наблизичко да чака и Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15.