НАБЛИЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЛИЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наблизя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар. Наближавам. — Нетърпеливо чакаше той да ся свърши венчанието и беше навъсен, ала очите му ся изясниха, кога чу той глъчката, че наблизи. Е. Мутева, РБК (превод), 76. Плуването му било весма благополучно. Но когато наблизил бреговете американски, изведнаж ся подигнала страшна буря на морето. С. Радулов, НД, 108-109. Изоколо.. са разпръснува една воня като от чеснов лук или от фосфор; людието подушват нея воня във въздуха, кога наблизява някоя върла бура. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 21. наблизявам се, наблизя се страд. и взаим.