НАБОД —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀БОД2 м. Диал. 1. Фигура, изображение, избодено, направено с бодене върху нещо, някого. Краката му бяха чудовищни и ръцете му попъстрени с черни набоди, които представяха риби, змии и орел с две глави, бяха всякога и зиме и лете запретнати. П. Р. Славейков, ЦП, 40.
2. Засягане на някого с думи; надумка (Н. Геров, РБЯ).