НАБОДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБО̀ДКА ж. Остар. и диал. Вилица. Той [маймуната] знаеше да седне на трапезата,.., да употреблява лъжица и набодка, да си налива вино. Т. Икономов, ЧПГ, 45. Баща му го даде да ся учи у златаря, дето Хохарт ся научи да шари и да глъба шаре‑

нии и цифри по лъжици и набодки. Й. Груев, ССП (превод), 107.