НАБО̀ЖНИК

НАБО̀ЖНИК, мн. -ци, м. Рядко. Много набожен човек. Чорбаджи Стоил нямаше деца — .. — и не обичаше чуждите. На своите ближни безмилостно пиеше кръвта, а отидеше ли в черква, да го видите само какъв набожник — кръсти се, иконите целува, най-големи свещи пали. СбЗР, 20. Тъй както в стръмний път на славата не са / най-храбри тия, що най-дигат си гласа, / тъй също и светци, които вършат нещо, / не са ония, що се молят най-горещо. / Но мъчно ли е пък — да бъде различен / от лицемера жив набожника смирен? Ас. Разцветников, Т (превод), 164.

Списък на думите по буква