НАБОЖНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБО̀ЖНИЦА ж. Рядко. Много набожна жена. Да, тази втора бабичка, която срещнахме в тъмнината на манастирския двор, наистина си я биваше.. Очите ѝ светеха в тъмното с младежки, весел блясък. Ако не бяха те и големите загрубели от работа старчески ръце, бихме помислили, че е ревностна набожница. ЖД, 1967, кн. 7, 2.