НАБОЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБО̀ЖНО. Нареч. от набожен. Хората се кръстеха набожно, заслепени от сиянието на свещите и омаяни от богатството на свещеническите одежди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 135. Тогава му се мяркаше милото лице на Цвета, набожно приведено, такова, каквото го видя на литията. Елин Пелин, Съч. III, 110. Въздишка кротка, пръст до пръст, / ръка набожно прави кръст. П. К. Яворов, Съч. I, 45.