НАБОКЛУЧИВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБОКЛУЧЍВЯМ, -яш, несв.; набоклучѝвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Диал. Набоклучвам. — Брей, да не си минал оттук да ми набоклучивиш, че знаеш ли! Хе, оттам ще минеш! — И му посочи стопанския двор нататък. Ст. Марков, ДБ, 457. набоклучивям се, набоклучивя се страд.

НАБОКЛУЧЍВЯМ СЕ несв.; набоклучѝвя се св., непрех. Набоклучвам се. Топката се бие в пода, пляска по стените, звънти по стъклата, а те тичат целите унесени. Стаята се задими от прах, сламениците се набоклучивиха, но те нищо не виждаха. Ст. Даскалов, ПЯ, 135.