НАБРА̀Н

НАБРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набера3 като прил. 1. За дреха, плат — който е с набор. Тя е току-що разцъфнала осемнайсет-деветнайсет годишна девойка,.., облечена е със сукнена разкроена пола, цяла обшита отпред със сърма и с възкъси набрани поли. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. Набрана рокля. Набрани ръкави. Набрана завеса.

2. Рядко. Остар. За лице, кожа — който е с бръчки; набръчкан, сбръчкан. Болката я засвидетелствуваха горещите сълзи, кои ся протакаха по сухото му набрано лице, кое беше опърлено и посърнало от вятъра и от годините му. Ц. Гинчев, ДТ, 12. Нанко си изправи главата,.. Па погледна госпожата, видя наведената ѝ над шева глава, видя част от набраното ѝ чело и крайчеца от навъсената ѝ вежда,.., — и не се реши да заговори. Т. Влайков, Съч.III, 180-181.

Списък на думите по буква