НАБРЀЖИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бряг, крайбрежие. Додето траеше тая двойна беседа, параходът стигна до брега и тълпата се изсипа на набрежието. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 148.
— От рус. набережье.