НАБРОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРО̀ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; набро̀дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Бродя1 много, скитам до насита; набродвам се. Спускаха се пътеки от планини и равнини, да им донесат китка цвете, ветровете пееха и питаха — не се ли набродиха из тая Пирин планина с хайдушки пушки и хайдушки песни. Е. Евтимов, ПМ, 71.