НАБРОЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРО̀ЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наброя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Наброявам. Отде накъде пък бил длъжен баща ѝ да продава прасето си заради него? Значи, набройват му нему парите, а той веднага: заповядай Сашо!... Д. Калфов, Избр. разк., 390. Те [старите жители на Балканский полуостров] набройват между трако-илирците повече от 40 племена, от които всяко си има особено име. М. Дринов, ППБН, 1-2. Тук [в "Старословенско учение за формите"] професор Миклошич излага склоненията и спреженията на старословенский език спроти най-старите му паметници, в които най-чисто се е той увардил. Такива паметници той набройва 7 глаголически и 7 кириловски. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 208. набройвам се, наброя се страд.