НАБРЪЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРЪ̀ЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набръчвам и от набръчвам се; набръчкване, набърчване. — Как, не знаете нищо за нази? — попита той зачудено и с едно набръчване на челото. Ив. Вазов, Съч. ХV, 13.