НАБРЪЩОЛЕВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРЪЩОЛЀВЯМ, -яш, несв.; набръщолѐвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг.

Пренебр. Като бръщолевя, казвам, наговорвам много неща; набрътвям, надрънквам, наплещвам. Студентът Тренев взе думата и предложи да ме изключат от движението, тъй като съм бягал от обвързване и съм си пазил главата в една епоха, в която целият народ се е вдигнал на жестока борба срещу поробителя. Той набръщолеви още куп подобни приказки. Др. Асенов, ТКНП, 273. набръщолевям се, набръщолевя се страд.

НАБРЪЩОЛЀВЯМ СЕ, -яш се, несв.; набръщолѐвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Пренебр. Бръщолевя много, до насита; набрътвям се, надрънквам се, наплещвам се.