НАБУ̀РЕН

НАБУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от набуря като прил. Развълнуван, раздразнен. Художникът с някакво си преправено, набурено чудение го попита: "Что е то? Да не е мида?" Й. Груев, СП (превод), 110. Кога яде чловек, требува да гляда да не бъде някак си раздразнен, да му не бъде сръце набурено (в афект), а да е мирен. КН, 1873, кн. 5, 27.

Списък на думите по буква