НАБУ̀ХВАМ

НАБУ̀ХВАМ1, -аш, несв.; набу̀хам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); набумквам, наблъсквам. Аз понякогаш,.., набухам го хубаво [огъня], па седна при него. Огъня — то само да го гледаш. Топло, свети. Й. Йовков, ЖС, 107. Набухвам печка с дърва.

2. Бухам2 с бухалка нещо, колкото е необходимо. Бели Генка бяло платно, / .. / Два пъти го набелила, / .., / три пъти го набухала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 163. Станка седи / накрай бели Дунав, / та си бели / платно копринено, / .. / Набуха го / със златна бухалка. Нар. пес., СбВСт, 649.

3. Бия, набивам някого; натупвам, набъхтвам, напердашвам. Но баща ти — знаеш ти какъв опачен чиляк е баща ти, .., той мя изпъди навън и насмалко да мя набуха. М. Балабанов, С (побълг.), 48. набухвам се, набухам се страд.

НАБУ̀ХВАМ СЕ несв.; набу̀хам се св., непрех. Разг. Неодобр. Влизам, попадам някъде обикн. случайно, непредвидено; набутвам се, навирам се, напъхвам се.

НАБУ̀ХВАМ

НАБУ̀ХВАМ2, -аш, несв.; набу̀хна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Бухвам3 (в 1 знач.); издувам се, набъбвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква