НАБЪБНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀БНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от набъбна като прил. 1. Който е с увеличен обем от просмукване с влага. Снеговете и ледовете се свличаха под топлия дъх на южняка и набъбналата земя започваше да подсъхва. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 5. Той се наведе, за да стегне вървите си, които бяха се развили, и първото движение на ръката му около краката срещна на земята нещо меко, набъбнало. Й. Йовков, ЖС, 59.

2. За части на тялото, лицето — който е надут, уголемен, вследствие на физиологични промени (обикн. при заболяване). Петър забеляза, че по пребледнелото ѝ, окъпано от сълзите и дъжда лице има кафяви петънца и устните ѝ са по-набъбнали отпреди. И. Петров, НЛ, 262-263. През разтворения ошийник на ризата се виждаше дебел, корав, но къс врат с набъбнали и усукани жили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 24. — Не спиш ли, мила?.. — Гледам се. Взех да не струвам нищо с тия подути устни, с тоя набъбнал нос. Б. Болгар, Б, 73.